"Данък обществено мнение"

Омръзна ми от шибания "Данък обществено мнение", който се налага да плащаш навсякъде, където отидеш. Тълкуванието на погледите или може би завистта на всички, които не могат да пленяват сърца! Има една пропорционалност - спечелваш точно толкова силни симпатии, колкото антипатии си си навлякъл! Отегчена съм! И после съветите и обсъжданията, които секват, когато се обърнеш...Погледите, които те разнищват и ти идва да крещиш, че искаш да мълчат и да гледат себе си! Уморих се от посредственост и целомъдрени нареждания!
Не съм виновна, че вие не можете да пленявате души и внимание, че живеете скучния си живот, мечтаейки за моя! Ядосвам се, че врете сополивите си носове в чистия ми свят на истински емоции. Дори не мога да ви игнорирам, защото се навирате като воайори в приятелствата и любовите ми!

Сама съм си палача!

Раздира ме задавена неудовлетвореност!
Пак бродих, любих, скитах като мъж!
Обирах плодове недоузрели,
оставях ги на пътя, като след проливен дъжд...
Обезобразена е земята, по която крача
и даже обезобразена чувствам се понякога и в мен -
когато много гордо крача,
но вътрешно духът ме е сломен.
Какво желая? Някога обърквам се като дете...
Признавам си - сама съм си палача!
Изгубена сред толкова необятни светове!

Днеска странно някак си ми дотъжа,
че откри ме тука и не ме четеш...
че бе свидетел ти на стриптиза на моята душа
и че не намери време до извора на колене да поспреш...
Чувах винаги, когато ми звъниш еднакви фрази -
чакането истински ме умори!
Не е истина, че чакането кара те да ожадняваш -
истината е,че тъй забравяш, че си жаден ти...

Кехлибарени пясъци

Каза, че очите ми напомнят на пустинни пясъци по залез слънце - изглеждат спокойни и кехлибарени, а всъщност разбираш,че полъваш в тях и започваш да се давиш, когато е твърде късно:)
Страхуваш ли се - аз бих, защото повечето могат да плуват във водата, но не и в давещия те пясък...
Не е лесно да се опитваш да овладяваш стихиите и не е достатъчно да правиш пясъчни кули...това не те прави владетел на пясъците! Техен владетел е само вятърът, който умее да ги завихря!

Да надзърнеш...в душата;)

Изхвърлиха ме от университета заради опит за преписване по време на изпита по метафизика - надзърнах в душата на момчето до мен. (Уди Алън)

ОБВИНЕНА - не мога да подреждам мислите!

Ще се разпилея във безвремие,
обвинена, че не мога да подреждам мислите,
че не съм наясно за нещата, чистите...
Ще се обвинявам до безумие,
че не мога да ви разбера-приличните,
че не мога аз да се докосна даже и до притчите,
с които оправдавате желанията си-циничните.
Разбъркана съм, нетактична и невярна-
даже съм невярна и на себе си
и когато пак променям свойте убеждения,
не уведомявам с списъци дори и мене си!

Не искам прикачени ореоли!

Желанието просто да ме имаш,
желанието да ми прикачиш крила,
е нещото, което ми говори, че ми взимаш,
ти повече, отколкото ми даваш затова.
Не искам прикачени ореоли,
от някой, който прикачен към мене да стои.
А, искам с другия да бъдем толкова голи,
че от близоста ни да ни заболи!

КРЕТОС!

Ако ме четеш още, искам да ти кажа, че съм ти меко казано сърдита! Не може да си отида от онзи сайт и само ти, дето толкова сме разговаряли, да не вземеш да ме намериш. Липсва ми комуникацията с теб - не може просто, защото си решил да не разменяш майли или скайпове да ме зачеркваш! Знам, че и аз ти липсвам затова не се инати, а вземи се свържи с мен най_после!!!
Ако някой друг още общува с този жесток демон, може също да му предаде, че тук го чака посланието ми.

Търся слънцето

Вгледах се в слънцето - пари, боде очите, но ми е нужно, за да живея, за да се взирам. Не, слънцето не е спокойната луна, която гали зениците и успокоява - то тръни, жегаво бунтува и гори очите, но привлича. Не можеш да го достигнеш, не можеш да се откажеш да го имаш, не можеш да спиш, ако знаеш, че лъчите му няма да те подпалят...
Къде си? Не мога да спра да се оглеждам - не ме оставяй да живея единствено в нощта! Търся слънцето...

Иска ми се да имах талант!

Иска ми се да имах талант! Да разкрасявам тъгата си в драматични произведения, за да оправдавам или изразявам лудостта си. Тогава поне щях да оставя нещо от бурите, които се разразяват под обвивката ми!
Като какавида се раждам - някой вижда ли колко темперамент струи зад гипсовата отливката на тялото ми?
Иска ми се излятата от страстите в душата ми влага, да напои устните на ценители - уморих се да бъда тълкувана еднозначно...Еднополовост...Едностранчивост...Къде са сетивата, които болят от докосването? Чувствителността е порок, които остава неразбран, когато се допре до дланите на простолюдието и се разбие в прагматизма и ползването на другия за физиологични нужди!

Със затворени очи...кой си ти?

Молитва ...за дъжд ... от страст...Кой си ти? Има ли значение, когато можеш да целуваш толкова добре, колкото е нужно - почти като да го усетя отДругия?!
Затварям очи, нещо вътре е изтръпнало, сякаш не съществува - сърцето ми - просто онзи орган, който тупти, за да живея, не очаквай да е друго-поне не за дълго! Коя да бъда - онази част, която ти харесва от мен - наивната, сетивната, различната...безразличната? Мисли за мен, както го чувстваш, но ме имай ... при това добре, защото днес ще скрия студенината и ще чувстваш само разгорещеността на огъня и дланите ми. Докосни усещането за вечност - твое е - подарявам ти го...Завинаги...и никога повече!

Огнена лава...после тишина...

Събудих се...жадна, желаеща с усещане, че си до мен и ме искаш! В просъницата не обмислих реалността - работен ден е, одавна те няма, дори не знаеш, че все още ме любиш, че още те искам.
Несъзнателно тялото ми се размърда в топлата постеля, ръцете ми, сякаш не бяха мои хищнически заопипваха плътта ми... Това са твоите длани, аз съм нежна, тези не ми принадлежат. Чуваш ли тихо как се изтръгва стон от гърдите ми? Погали ги...тази сутрин ти си в моята постеля. Сигурно си ме сънувал и желанията ти са дошли в леглото ми. Ще те приема - САМО СЕГА! Само в този миг ще бъда пак твоя.
Сетивата ми ти се предават дотолкова, че чувам реплики, които си ми шептял в ухото обхождайки с устни кожата на врата ми. Говори ми, влей се в ръцете ми, усети влагата ми...Предизвикай ме, кажи ми пак да го направя за теб...да свърша. Гледай ме...идвам...мятам се не в моите, а в твоите длани!!! Силно е, разтърсва ме, огнена лава...
...После тишина...Вече те няма.... а ти дори не знаеш, че още можеш да ме имаш!

Обяздване на див жребец

Заключвай го
между бедрата си
жребеца див във полунощ
и нека като тетива
гръбнакът му
да се извива
в неземен грохот,
в бясна мощ.
По-здраво ласото стегни
във примката изящна
на ръцете си,
хвърли си шапката
в тревите,
за да не пречи,
нищо да не пречи
и буйна грива разтърси.
сега е нощ.
Бъди желана.
По шията го захапи
и нека ноздрите му хвърлят пяна
луната нека ти завижда
това е твойта нощ-безумие...
Ще помни докато е жив,
че вещицата
го е любила...

Да поговорим за рецепти и плетки...;)))

Да поговорим за рецепти и плетки...придписания за правилно изпълнение, което дава РЕЗУЛТАТИ! Един път налице и два пъти наопъки... манджи със средно количество сол и разнородни подправки, за да не се разваля приемливия вкус. Кога сготвихте шедьовър в живота си и дадоха ли Ви грамота?!  Ако сте го направили, потупването по рамото осмисли ли съществуването ви?
Някак странно ми изглеждат определенията - добра съпруга, добра майка добра любовница! Какво като не сте спазили предписанията за правилно изпълнение и не са ви дали грамотата? Това прави ли ви от тези с другия стил етикети - лоша съпруга, майка или любовница? НЕ! - отказвам да се вслушвам в правилните, красиви съвети за плетки и потупванията по рамото за добре СВЪРШЕН живот!
Погледът е друг, въпросите различни! Достави ли ви удоволствие да бъдете добра майка? Достави ли ви удоволствие да сътворите шедьовър, който да порадва сетивата ви в кухнята? Достави ли ви удоволствие последния път, в който се любихте? ТОВА Е - правилния ъгъл! Не правете нещата заради другите, защото вкуса им може да не допадне на ВАС!

Наивността...

Наивността се заплаща с висока цена! Случвало ли ви се е понякога да притъпите мнителността си и да се оставите да бъдете чисти и наивни като децата? Точно тогава получавате най-свирепите удари с нож в гърба...И после се сещате, че сте големи и трябва да бъдете внимателни, да не се поддавате, да бъдете по-жестоки, за да не усещате толкова осезаемо болката от ударите. А, иначе е много лесно да кажеш, че не трябва да губиш вярата в хората, в чистотата им - аз вече не вярвам в добродетелите на сърцето!

Във връзка с дебати на едно уж любовно място за мой приятел!

Нека бъда безучастна и себична...Прави сте да мислите за мен каквото щете! Няма и да споря, колко съм различна, няма да ви убеждавам, колко бели са на дявола рогите. Ценността на силните е да отстояват сами себе си, те не се нуждаят от адвокати с женски имена! Мога само да кажа, че за една жена, винаги остава непогрешимо усещането да общуваш с мъж, дори да го срещнеш на портите на Ада или на други, необозрими за простото око места!

Горещо ми е ... като в ада!

Горещо ми е  - като в ада...каза,че колкото и да въртя педалите не ще успея да избягам! Горещо ми е във главата ми, напрягам се от там да те изкарам. Танцувам по-пареща и от вятъра, топъл, когато те завихря. Целувам и мразя те, когато стихията в мене развихряш.
Не ме питай сега - във вихара дали те обичам! Влудяваш ме, спираш и питаш това?!?Не казват ли воплите достатъчно - не стига - желаеш слова - признания изтръгнати...Не мога да признавам! Не казвам, но на тебе се отдавам...Усмихваш се и продължаваш...Не казала разбирам, как ме притежаваш!

За Луцифер с "Любов"

Луцифер, влязох тук, за да ти отговоря на един въпрос от днес в мой пост на друго място.
Повече от добре съм, приятелю - когато нереалните ти целувки ме настигат - нереалността ми започва да трепти]:)Ето защо идвам, за да ти ги върна, също така нереално - мисля, че сега и твоя виртуален свят би потръпнал...Още ли ми се получава? ;)

Преекспонирането на "Обичам те"?Случвало ли ви се е някой толкова често да ви го казва,че да свикнете с израза, сякаш ви казват "Спи ми се"? Не е истина, а и да е - пренасищането винаги води до разтвор, който не може да поеме повече от захарта, с която пълните течността...Нещо ме ядосва, когато пак го чувам, защото за мен тези думи са повече от важни, дотолкова, че съм ги изричала само веднъж - само, когато ме е боляло и са ме душали в гърлото и просто, за да не се задавя е трябвало да се освободя от тях и да ги пусна да живеят извън мен!