Търсих те толкова пъти...търся те още. Без да говоря - само, за да те видя, само, за да се докосна до нещо, което сякаш никога не е било. Някак не е нормално след толкова време още да ме боли за теб, да не мога да се отърся, въпреки че знам, че няма смисъл да се приближа. Гордостта е порок, който обаче ми помага главата ми да е високо, а мислите за теб да тъпча в най-тъмното си чекмедже...сякаш ПОЧТИ ги няма.
Може би е жалко, след толкова време...може би, но е истина, а така исках да го напиша.

Да дадеш живот...отново!

    Тялото ми пак е пълно и цъфти. А, ти? Не можеш да го почувстваш - само можеш да гледаш. Пълнокръвно свързани, поле от зреещ плод и вечност. Ето Сътворението - жената всеки път може да става БОГ, защото дава живот - ти даваш част от семето... Лудостта предстои, болката също - като в живота после - болката дава живот и е част от живота, част от щастието да имаш, да си желал, да си получил - не може да не мине без болка!
   Магия е как мръсницата става светица...