Сама съм си палача!

Раздира ме задавена неудовлетвореност!
Пак бродих, любих, скитах като мъж!
Обирах плодове недоузрели,
оставях ги на пътя, като след проливен дъжд...
Обезобразена е земята, по която крача
и даже обезобразена чувствам се понякога и в мен -
когато много гордо крача,
но вътрешно духът ме е сломен.
Какво желая? Някога обърквам се като дете...
Признавам си - сама съм си палача!
Изгубена сред толкова необятни светове!

Днеска странно някак си ми дотъжа,
че откри ме тука и не ме четеш...
че бе свидетел ти на стриптиза на моята душа
и че не намери време до извора на колене да поспреш...
Чувах винаги, когато ми звъниш еднакви фрази -
чакането истински ме умори!
Не е истина, че чакането кара те да ожадняваш -
истината е,че тъй забравяш, че си жаден ти...

Кехлибарени пясъци

Каза, че очите ми напомнят на пустинни пясъци по залез слънце - изглеждат спокойни и кехлибарени, а всъщност разбираш,че полъваш в тях и започваш да се давиш, когато е твърде късно:)
Страхуваш ли се - аз бих, защото повечето могат да плуват във водата, но не и в давещия те пясък...
Не е лесно да се опитваш да овладяваш стихиите и не е достатъчно да правиш пясъчни кули...това не те прави владетел на пясъците! Техен владетел е само вятърът, който умее да ги завихря!