Сама съм си палача!

Раздира ме задавена неудовлетвореност!
Пак бродих, любих, скитах като мъж!
Обирах плодове недоузрели,
оставях ги на пътя, като след проливен дъжд...
Обезобразена е земята, по която крача
и даже обезобразена чувствам се понякога и в мен -
когато много гордо крача,
но вътрешно духът ме е сломен.
Какво желая? Някога обърквам се като дете...
Признавам си - сама съм си палача!
Изгубена сред толкова необятни светове!