Търсих те толкова пъти...търся те още. Без да говоря - само, за да те видя, само, за да се докосна до нещо, което сякаш никога не е било. Някак не е нормално след толкова време още да ме боли за теб, да не мога да се отърся, въпреки че знам, че няма смисъл да се приближа. Гордостта е порок, който обаче ми помага главата ми да е високо, а мислите за теб да тъпча в най-тъмното си чекмедже...сякаш ПОЧТИ ги няма.
Може би е жалко, след толкова време...може би, но е истина, а така исках да го напиша.
Блог за танците по огъня, за тези които не говорят чрез клишетата, а ползват своите мисли и най-вече главите си!Това е моето място - мястото на една винаги търсеща Жена! Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?
