Днеска ми е просто безобразно -
сивото небе - ни гневно, нито в радост!
Някак да не би да е заразно,
та в очите на телата покрай мен се среща сива слабост!
Някой в локвата огледа се с надежда -
Где е образът на счупеното огледало -
някой в капките се заподрежда -
цялостта си ще открие ли във тяло-залиняло?
Още съм застинала, а искам да прескоча -
тая тиня в лепкавата ежедневност!
Аз не мога да остана във бълвоча,
и да вярвам в тази безидейна принадлежност!

‎"Бъди себе си. Всеки друг вече е зает." Oscar Wilde

О!Ужас! Всеки около мен така усърдно се опитва да си припише качества, които няма, че се сетих за тази знаменита мисъл на Оскар Уайлд - "Бъди себе си. Всеки друг вече е зает."
Много ли е страшно понякога да НЕ си най-умния, комбинативния, успелия, най-сексапилния?...Само на мен ли ми е по-чаровно да си леко или в повече "дефектен"? Дефектът не е ли отличителен при хората? Точно неправилността на носа на някои мъже, например ги прави по-секси, а клонинги - жени никой не харесва при все пластичната хирургия. В крайна сметка и хартиените ностни кърпички имат подобен аромат и предназначение, но ги ползваме еднократно, нали?
Е, да - стремежът към съвършенство е присъщ за желаещите развитие индивиди. Но стремейки се да покриваш общовалидните нормативи, някак влизаш в шаблона за правилност.
Има и една друга общопривлекателна крайност - да се правиш на много лош и много срещу правилата - важи, докато не те накарат да си изсърбаш попарата. Тогава обикновено заставащия срещу нормите, почва да противостои на своето мнение с думите: "Аз не казах точно това" или по-фрапантното "Не съм го казал аз"! Аман от бели овци, пребоядисани в черни краски!
Бъди себе си, но застани зад точния си облик, приятелю! Първо се изисква смелост да си признаеш точно какво притежаваш или не и да не си приписваш характеристики от небитието - просто съветче;)