Днеска ми е просто безобразно -
сивото небе - ни гневно, нито в радост!
Някак да не би да е заразно,
та в очите на телата покрай мен се среща сива слабост!
Някой в локвата огледа се с надежда -
Где е образът на счупеното огледало -
някой в капките се заподрежда -
цялостта си ще открие ли във тяло-залиняло?
Още съм застинала, а искам да прескоча -
тая тиня в лепкавата ежедневност!
Аз не мога да остана във бълвоча,
и да вярвам в тази безидейна принадлежност!
Блог за танците по огъня, за тези които не говорят чрез клишетата, а ползват своите мисли и най-вече главите си!Това е моето място - мястото на една винаги търсеща Жена! Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?
Няма коментари:
Публикуване на коментар