Търсих те толкова пъти...търся те още. Без да говоря - само, за да те видя, само, за да се докосна до нещо, което сякаш никога не е било. Някак не е нормално след толкова време още да ме боли за теб, да не мога да се отърся, въпреки че знам, че няма смисъл да се приближа. Гордостта е порок, който обаче ми помага главата ми да е високо, а мислите за теб да тъпча в най-тъмното си чекмедже...сякаш ПОЧТИ ги няма.
Може би е жалко, след толкова време...може би, но е истина, а така исках да го напиша.

Да дадеш живот...отново!

    Тялото ми пак е пълно и цъфти. А, ти? Не можеш да го почувстваш - само можеш да гледаш. Пълнокръвно свързани, поле от зреещ плод и вечност. Ето Сътворението - жената всеки път може да става БОГ, защото дава живот - ти даваш част от семето... Лудостта предстои, болката също - като в живота после - болката дава живот и е част от живота, част от щастието да имаш, да си желал, да си получил - не може да не мине без болка!
   Магия е как мръсницата става светица...

БЕЗЦЕРЕМОННОТО ОСМИВАНЕ ВОДИ ДО ОБОЖАНИЕ!

Четох си тук разни неща в разюзданото виртуално пространство и като в "Теория на конспирацията" се отдадох на знаците, подобно на шизофреничните образи, видях една тенденция - колкото повече осмиваш и бягаш, колкото по-често хапеш, толкова по-сладко е като думите ти, а още повече ласките ти, помилват измъчената душа и плът! Извратено ли е болката, нараняването и бягството така да се припокриват с обожанието, митологизирането и страстта?

Днеска ми е просто безобразно -
сивото небе - ни гневно, нито в радост!
Някак да не би да е заразно,
та в очите на телата покрай мен се среща сива слабост!
Някой в локвата огледа се с надежда -
Где е образът на счупеното огледало -
някой в капките се заподрежда -
цялостта си ще открие ли във тяло-залиняло?
Още съм застинала, а искам да прескоча -
тая тиня в лепкавата ежедневност!
Аз не мога да остана във бълвоча,
и да вярвам в тази безидейна принадлежност!

‎"Бъди себе си. Всеки друг вече е зает." Oscar Wilde

О!Ужас! Всеки около мен така усърдно се опитва да си припише качества, които няма, че се сетих за тази знаменита мисъл на Оскар Уайлд - "Бъди себе си. Всеки друг вече е зает."
Много ли е страшно понякога да НЕ си най-умния, комбинативния, успелия, най-сексапилния?...Само на мен ли ми е по-чаровно да си леко или в повече "дефектен"? Дефектът не е ли отличителен при хората? Точно неправилността на носа на някои мъже, например ги прави по-секси, а клонинги - жени никой не харесва при все пластичната хирургия. В крайна сметка и хартиените ностни кърпички имат подобен аромат и предназначение, но ги ползваме еднократно, нали?
Е, да - стремежът към съвършенство е присъщ за желаещите развитие индивиди. Но стремейки се да покриваш общовалидните нормативи, някак влизаш в шаблона за правилност.
Има и една друга общопривлекателна крайност - да се правиш на много лош и много срещу правилата - важи, докато не те накарат да си изсърбаш попарата. Тогава обикновено заставащия срещу нормите, почва да противостои на своето мнение с думите: "Аз не казах точно това" или по-фрапантното "Не съм го казал аз"! Аман от бели овци, пребоядисани в черни краски!
Бъди себе си, но застани зад точния си облик, приятелю! Първо се изисква смелост да си признаеш точно какво притежаваш или не и да не си приписваш характеристики от небитието - просто съветче;)

Егоист съм!

Егоист съм! Понякога ме боли, че другите така упорито твърдят, че не са. Егоист съм и защото очаквам те да ме разбират, когато аз съм предпочела да послушам първо себе си.
Имаше една шибана психологическа книга, която се казваше по подобен начин...издържах до 5 страница, но поантата се разгръщаше в това, че всъщност е позитивно качество и всички го носим.
Има обаче проблем - каква реакция се получава, когато желанието ти да си разбран се сблъска челно с егоизма на другия?!Е, приеми го - сблъсъците обикновено болят;) "Другият" понякога не е бездушен човечец от тълпата, а някой, за когото може и да те заболи, защото ти пука. Поне за малко - даже егоизма ни понякога почива, също като вродената жестокост!