Книга на живота - "АЗ!"

Отдавна не съм писала нищо – обикновено не пиша, когато съм щастлива, а този път не бях и пак не ми се говореше – нямах какво да ви кажа. Днеска си мисля върху нещо:

Ако имах книга на живота-

Заглавието щеше да е просто “АЗ!” –

Страниците – не по-малко ще да са от 200- а

Жените можем да се изразяваме със множество слова.

Какво ли вътре щях да ви опиша –

Сентенции за многото ми имена –

Жената и детето , босоногото момиче…

Желанието да съм с някой, и сама.

И знаете ли колко ще е странно –

Да ме четете – искрена и казваща, а мълчалива

Уж казваща, а чужда или дива,

В неискреност не мож да ме заподозрете,

Но не е лесно в мене да четете!

Не можеш да обичаш, не можеш да ме пуснеш!

Не можеш да обичаш, не можеш да ме пуснеш! Толкова много тъмнина в душата на човек не съм съзирала в друг...Исках да те заслепя със светлина! После да се отдалеча. Трудно ми е да си тръгна. Защо?
Срещала съм толкова други - по-харизматични, пленителни, несамокритични...Ти си най-искрения по-лош начин човек-звяр, който съм виждала. Най-потъналият и най-издигащият ме.
Трудно е да ме объркаш, но с теб съм друга. По-добра-ето това е новост!Рядкост е да се почувстваш светец в нечии толкова по-тъмни длани...и плашещо.