Вгледах се в слънцето - пари, боде очите, но ми е нужно, за да живея, за да се взирам. Не, слънцето не е спокойната луна, която гали зениците и успокоява - то тръни, жегаво бунтува и гори очите, но привлича. Не можеш да го достигнеш, не можеш да се откажеш да го имаш, не можеш да спиш, ако знаеш, че лъчите му няма да те подпалят...
Къде си? Не мога да спра да се оглеждам - не ме оставяй да живея единствено в нощта! Търся слънцето...
Блог за танците по огъня, за тези които не говорят чрез клишетата, а ползват своите мисли и най-вече главите си!Това е моето място - мястото на една винаги търсеща Жена! Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?
