Откривай ме във друга...

Ако искам просто да възкръсвам с страстен зов,
да се раждам във утробата на ласки, 
да не казвам нито дума, но да лъхам на любов, 
ще поемеш ли света във новите ми краски?
Не, не мисля - затова си заповядвам да мълча,
ще те мъча, без да казвам нито дума, 
без да роня скрито някоя сълза, 
подарявам те - откривай ме във друга!

А, ти къде беше тази нощ?...

хармония с пеперуденото настроение

Снощи някъде някой е правил секс с някого. Хубав, пълен, забранен, първосигнален
секс. От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти......Тази нощ
някой е изневерил....а на друг са изневерили. Спал си блажено в топлото си
легло, докато някой е разбивал нечие сърце.......докато друг пък е усещал в
стомаха си първите пеперуди на влюбването....нечия възглавница е попивала сълзи
от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода.....тази нощ някои
съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са
се завивали през глава.....Понякога нещата просто се случват. Въпрос на
обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори...Но никога не е
въпрос на съвест. Съвестта е за децата...
Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това ...са старите
детски забавления, но по-жестоки, по-животински, без кръв и сополи. Игри на
ловец и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на
прелъстяване, на самодоказване...
Всички се бием в тази война. Понякога сме профи, друг път - аматьори......И
най-важното: винаги има ранени и убити!
А ти къде беше тази нощ? ...

Из нета

Не спряхме да се гоним!

Понякога си мисля,че съм уморена...не мога повече да бягам и да се оставям да ме стигаш - вратата ужким да затварям, после с дланите си да оставям да ме имаш! Докога?!? Къде е границата на саморазрухата и продължението към бездната. Колко пъти ме претвори?!Колко пъти не ти го позволих? Колко пъти, когато бях най-много предала се скачах и пак побягвах и пак не вдигах телефона!? Изморена съм - направо се чудя откъде ми идват сили пак да те приближавам всеки път, когато се отчаеш да ме гониш, точно преди да си си отишъл завинаги...
Страхувам се, че наистина ще си тръгнеш...никога няма да си го призная...И все пак живея за миговете, когато пак съм твоя, когато лошотията и всичките ти пороци се отдръпнат като прилива и се оголи само чистата ти душа и желанието да ме имаш...Само бялата част от теб, чиста като изгрева, недокоснатата същност, над която само аз владея, когато се имаме и сме цяло! Когато сме едно...

Велико казано!

"Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си." - Чарлз
Буковски

Покръсти ме с ръцете си!

Искам да съхраня женствеността си...Да бъда любена, разкъсвана, съчленявана и
възкресявана. Не мога да понеса, че обстоятелствата ме карат да бъда друга, че
когато им се противопоставям ставам повече войн, отколкото роза, че бодлите ми
стават по-остри и повече от червенината на цветовете ми...Нека поиграем на
прегърнати, на нечии...на едно-за днес- позволи ми просто да бъда жена и да
повярвам, че утре не съществува, защото така с прераждането ми отново ще бъда
възродена в женствеността си и отново покръстена в ръцете ти! ...

Убийство на душата!

Обмислям план - за убийство ... на душата! Така усърдно я упоявам, приспивам и
отстрелвам тази мръсница и пак не умира. Не се подчинява! Непокорна е - като
мен! Ако поне едната от нас можеше да отстъпва, да не иска да господства, да се
предаде, тогава щеше да е по-лесно. Ма, ние и двете сме вироглави, не се
предаваме и колкото и от кръвта си да сме проляли, упорстваме, че нашето ще
стане. Аз я карам да мълчи, да заспива, обиждам я, че е част от карантията ми и
е задължена да ме слуша. Тя спори, че без нея ще съм механизирана машина и няма
да мога истински да се радвам на живота, защото няма да чувствам. На кого му е
притрябвало! Добре, няма да я убивам - компромис - намерете ми друга! Защо
ли?!?За да усещам трепета, когато се любя, но да получавам амнезия след
страстта! Ето такава ми е нужна-продажна - след всеки оргазъм, да забравя
човека, а да помни само механизма на удоволствието...

Още бягам!

 Карам бързо - в себе си! Тичам! Ще избягам този път далече - не искам да те срещам - не искам и да те изпусна! Знаеш ли, не искам нищо ти за мене да узнаеш, пазя се като от коварен враг...Знам,че аз съм задъхана, а ти ме дебнеш спокойно, без да учестявам пулса ти...Свикнал си да гониш, не съм свикнала да бягам и не знам защо от тебе толкова ми се иска да се изтръгна, преди дори да си ме имал...
Казвам ти да не звъниш, явно не звуча уверена, защото ме чуваш, но не слушаш - направо идваш! Нахален си, безцеремонен - не слушаш думите, защото надушваш неистинността им! Къде ще стигнем?!?! Още бягам! ...

Споделено...

Екранът боде очите ми...Не ми се спи! Нещо ме напряга - вбесих се, че бе тук, а не писа! Тъкмо овладяла се, получавам съобщение от друг - "Как си?" Някак ме втриса-Защо тази агресия към добронамереността?!?!Не мога да си го обясня! Мисля за теб - Мразя те! Звярът в клетката в мен проговаря - Майната ти! Ще пиша с другия "Добре съм. Ти?" Това вече е прекалено - аз не съм по клиширания диалог - Защо въобще връщам? Отсреща другия започва да бълва думи....Ще полудея! "Кога ще излезем?" - май че и другият полудява?!? "НЯКОГА или НИКОГА" - отвръщам и излизам!
Паля цигара, поглеждам телефона си...Отново изтрих номера ти! Знам,че пак ще се обадиш - по дяволите! Прецаках се, защото отново ще вдигна - няма да ми изпише името ти, а когато чуя гласа ти, отново ще поискам да те видя...

zemfira-traffic

Колко мислят, че могат да свирят на този инструмент и колко наистина успяват да изтръгнат магични звуци от него?

Ne6to 4erno

Ne6to 4erno me spohodi...Otrqzuk vreme, ti6ina...Stoq sama sled luda ve4er i mislq si - dobre,4e e taka!No6tta i tiha muzika - kakvo li drugo mi  e nujno?
Priponih si s doza ovra6tenie onzi "muj", kojto iska6e do mene da tantzuva:)))O,Boje,mnogo e pe4alno,kogato nqkoj iska,a ne moje da te zavouva...Kogato znae6,4e si Ni4iq - i Ne4iq ne iska6 i da bude6! Togava ne6to 4erno se prokarva...yse6tane, 4e trudno moje6 da se razvulnuva6...
Po-vlubena v yse6aneto za lubov,otkolkoto v lubovta iztzqlo! V igrata da yspqva6 da go pokori6,no ne i da se otdade6 iztzqlo...

НЕПОЗНАТ

Днес се събудих със забравено усещане - усещане за свобода...ОТ ТЕБ! Странно е, че не бях забелязала,че то вече няколко месеца се заражда, а днес го осъзнах с лекотата на освободената от плода на новороденото жена. Щаслива съм, че те няма! Трябваше ми време, в което минавах през чужди постели, през нощи на безпаметност от танци и флирт, след които колкото и да не допусках образа ти, той се явяваше и ме порицаваше. Не се интересувах дълго, но утайката седеше, като на дъното на чаша турско кафе.
О, гледам още онази картина - с железния кораб, обграден със сияние на бурни вълни. Когато ми я подари ми каза,че кораба е символ на свободата ми и че мога да отида навсякъде, да плувам свободно...НО ме попита дали виждам абаносовата рамка - тази съм била избрала!!!  Тогава не ти показах, но потънах, спрях да вярвам в Светостта си! Но днес...толкова е хубаво да видя картината и да си помисля, че в тези рамки се постави ти! Че аз излязох от твоите, където никога не съм принадлежала!
Виждаш ме и въздъхваш, следиш ме, искаш да ти кажа "НЕЩО!" - Всичко е казано - казвам ти - поеми мълчанието ми и моята забрава! Защото обратното на страстта не е омразата, а безразличието - поеми тази страница от романа ми и застини неподвижен в рамките, които си постави...Другото е мъртво...Вече си непознат...

Правиш тялото ми претенциозно, неискащо друг!

БЕЗмълвие

Любов?!?!

Помните ли детската си представа за ценностите, приятелството, любовта? Аз смътно помня, че любовта беше хибридно понятие между Вълшебница с фусти, панделки и розови букли и Принца, чийто магичен образ спасяваше от мизерията Пепеляшка:D Колко смешно - сега няма нищо общо, да не говорим, че вече няма понятие като любов в съзнанието ми. Къде е границата между илюзиите на възприятието и циничната реалност? Разсъждавам си някъде между границите, които винаги прескачах в посока на сладострастието и желанията и застиналата представа за Принца:D Ще ви кажа къде стигнах днес - любовта е егоизъм! Само водещи собствени желания, завити зад плаща на пози,че искаме да направим другия щастлив!Глупости - искаме да доведем оргазъм на сетивата си с точно, конкретен човек, който да задоволи нас!

В търсене на един Луцифер!

Направих си този блог, защото исках да открия някого. Не можах да го намеря и исках той да намери мен. Липсва ми неговия Мрак, кому е нужна светлината! Мечтанието за хладната прохлада, която да застигне пясъците на пустинята може да бъде по-опияняващо очаквано дори от капката вода за прежаднелите устни. Ела мираж! Сетивата ми са в очакване на болезненото ти присъствие, дори когато в действителност не съществуваш...