Огнена лава...после тишина...

Събудих се...жадна, желаеща с усещане, че си до мен и ме искаш! В просъницата не обмислих реалността - работен ден е, одавна те няма, дори не знаеш, че все още ме любиш, че още те искам.
Несъзнателно тялото ми се размърда в топлата постеля, ръцете ми, сякаш не бяха мои хищнически заопипваха плътта ми... Това са твоите длани, аз съм нежна, тези не ми принадлежат. Чуваш ли тихо как се изтръгва стон от гърдите ми? Погали ги...тази сутрин ти си в моята постеля. Сигурно си ме сънувал и желанията ти са дошли в леглото ми. Ще те приема - САМО СЕГА! Само в този миг ще бъда пак твоя.
Сетивата ми ти се предават дотолкова, че чувам реплики, които си ми шептял в ухото обхождайки с устни кожата на врата ми. Говори ми, влей се в ръцете ми, усети влагата ми...Предизвикай ме, кажи ми пак да го направя за теб...да свърша. Гледай ме...идвам...мятам се не в моите, а в твоите длани!!! Силно е, разтърсва ме, огнена лава...
...После тишина...Вече те няма.... а ти дори не знаеш, че още можеш да ме имаш!