Вгледах се в слънцето - пари, боде очите, но ми е нужно, за да живея, за да се взирам. Не, слънцето не е спокойната луна, която гали зениците и успокоява - то тръни, жегаво бунтува и гори очите, но привлича. Не можеш да го достигнеш, не можеш да се откажеш да го имаш, не можеш да спиш, ако знаеш, че лъчите му няма да те подпалят...
Къде си? Не мога да спра да се оглеждам - не ме оставяй да живея единствено в нощта! Търся слънцето...
Тук съм Луна.....:)))) ! Здравей Ничия.....липсваш в блога момиче.....няма ли да се върнеш?......:(
ОтговорИзтриванеАко го направя, ще разбереш - думите ми звучат със свой почерк, така че ще ги познаеш - но едва ли там отново ще ме четеш;)
ОтговорИзтриванеМагия, всички сме били и луни и слънца - зависи от ъгъла