Понякога си мисля,че съм уморена...не мога повече да бягам и да се оставям да ме стигаш - вратата ужким да затварям, после с дланите си да оставям да ме имаш! Докога?!? Къде е границата на саморазрухата и продължението към бездната. Колко пъти ме претвори?!Колко пъти не ти го позволих? Колко пъти, когато бях най-много предала се скачах и пак побягвах и пак не вдигах телефона!? Изморена съм - направо се чудя откъде ми идват сили пак да те приближавам всеки път, когато се отчаеш да ме гониш, точно преди да си си отишъл завинаги...
Страхувам се, че наистина ще си тръгнеш...никога няма да си го призная...И все пак живея за миговете, когато пак съм твоя, когато лошотията и всичките ти пороци се отдръпнат като прилива и се оголи само чистата ти душа и желанието да ме имаш...Само бялата част от теб, чиста като изгрева, недокоснатата същност, над която само аз владея, когато се имаме и сме цяло! Когато сме едно...
Блог за танците по огъня, за тези които не говорят чрез клишетата, а ползват своите мисли и най-вече главите си!Това е моето място - мястото на една винаги търсеща Жена! Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?
Страхувам се, че наистина ще си тръгнеш...никога няма да си го призная...
ОтговорИзтриванеПрекрасно написано,Ничия.
Защо задържаме в себе си това което изпитваме вместо да го споделим с човека до нас.
Защото това е играта , Фолк-щом го споделим спираме да поддържаме адреналина от очакването, мистиката изчезва, а интереса спада:)Само в определени страстни моменти изтръгнатите излеяния почти на сила подсилват емоциите:D
ОтговорИзтриване