понеделник, 8 ноември 2010 г.

Убийство на душата!

Обмислям план - за убийство ... на душата! Така усърдно я упоявам, приспивам и
отстрелвам тази мръсница и пак не умира. Не се подчинява! Непокорна е - като
мен! Ако поне едната от нас можеше да отстъпва, да не иска да господства, да се
предаде, тогава щеше да е по-лесно. Ма, ние и двете сме вироглави, не се
предаваме и колкото и от кръвта си да сме проляли, упорстваме, че нашето ще
стане. Аз я карам да мълчи, да заспива, обиждам я, че е част от карантията ми и
е задължена да ме слуша. Тя спори, че без нея ще съм механизирана машина и няма
да мога истински да се радвам на живота, защото няма да чувствам. На кого му е
притрябвало! Добре, няма да я убивам - компромис - намерете ми друга! Защо
ли?!?За да усещам трепета, когато се любя, но да получавам амнезия след
страстта! Ето такава ми е нужна-продажна - след всеки оргазъм, да забравя
човека, а да помни само механизма на удоволствието...

2 коментара:

  1. Ничия,искам да измисля памет на кожата си,за да мога да връщам на бърз каданс усещането.

    ОтговорИзтриване
  2. :DНе е лоша идея, но си има причина да няма ход "назад" - тогава нямаше да търсим новости, а щяхме да връщаме старото - новото си е ново и винаги различно;)

    ОтговорИзтриване