НЕПОЗНАТ

Днес се събудих със забравено усещане - усещане за свобода...ОТ ТЕБ! Странно е, че не бях забелязала,че то вече няколко месеца се заражда, а днес го осъзнах с лекотата на освободената от плода на новороденото жена. Щаслива съм, че те няма! Трябваше ми време, в което минавах през чужди постели, през нощи на безпаметност от танци и флирт, след които колкото и да не допусках образа ти, той се явяваше и ме порицаваше. Не се интересувах дълго, но утайката седеше, като на дъното на чаша турско кафе.
О, гледам още онази картина - с железния кораб, обграден със сияние на бурни вълни. Когато ми я подари ми каза,че кораба е символ на свободата ми и че мога да отида навсякъде, да плувам свободно...НО ме попита дали виждам абаносовата рамка - тази съм била избрала!!!  Тогава не ти показах, но потънах, спрях да вярвам в Светостта си! Но днес...толкова е хубаво да видя картината и да си помисля, че в тези рамки се постави ти! Че аз излязох от твоите, където никога не съм принадлежала!
Виждаш ме и въздъхваш, следиш ме, искаш да ти кажа "НЕЩО!" - Всичко е казано - казвам ти - поеми мълчанието ми и моята забрава! Защото обратното на страстта не е омразата, а безразличието - поеми тази страница от романа ми и застини неподвижен в рамките, които си постави...Другото е мъртво...Вече си непознат...